Повярвай ми. Не искам да съм силна.
Не искам мястото на мъж във този свят.
Не искам да се боря с дъждовете си,
които във очите ми валят...
И да ги скривам винаги с усмивка,
с която искам да даря детето си...
И да умея всякак да прикривам
болката и напрежението в дните си...
Не искам. Чуваш ли? Не искам
да чувам, че света ми е различен...
Измислен свят?! Но аз съм истинска...,
и ти такава мен си ме обичал...
С наивността на малкото момиче в мен.
Със приказките, дето препрочитам.
Със молещия поглед на хлапе...
и с нежността на пролетно кокиче...
Обичал си ме винаги такава...
Луна и слънце, вятър, буря, пек...
Мъгла, звезда, тъма, пътека,огън.
Момичето, в което се закле...
Да бъдем двама. Винаги да бъдем...
Една вселена цял един живот...
Сега подай ми твоето мъжко рамо...
Аз съм ти присъдата от Бог...