Листа на срязани целувки
от сърп заседнал на небето,
стелят се в кревата, под моите обувки -
насън понеже всичко е прието.

Ръцете в пътеки се превръщат
винаги на тъмно и пак насън
и те няма и си тук - едно и също,
денят прибира сенките навън.

Заключих в стаята нощта.
Изгревите на прозореца висяха...
По съмнало запалихме свеща -
а пък нашите листа - събрани бяха.