Един път ме водеше с тебе към нищото,
а аз вървях, упътена от фалшивата му светлина.
Един път вледеняваше нощем сълзите ми,
а аз вярвах в неговата топлина...
Едни табели сочиха ми странни пътища
и без да ги гледам, вървях смело напред.
Едни табели обещаваха ми, че след магистралата
там някъде ще бъда с теб.
А множеството завои отклоняваха ме от точната пътека
и много светофари спираха ме да вървя.
Но след многото препятствия,
бях решена пак да продължа.
И продължих, устремена към пътя си,
знаейки, че много ще ми вземе.
И стигнах до края, за да разбера,
че съм вървяла към нищото толкова време.