Под сплъстените алени залези

чертаехме нашите мигове –

скално-твърди под хорските набези

и под всяко съдбовно изригване.

Под дантелено бели парцали

изрисувахме блясък в очите си,

и багажник с усмивки събрали

отпътувахме цветно из дните си.

Под последния лъч на зората

построихме стена от мечтание

със основи от обич излята

и обвита с вълшебно сияние.

Под звездите, сега и завинаги,

ще изписваме нашите нощи,

ще се радваме просто, че има ни

и че има го нашето „Още“.