Нарече ме ангел и крилете ми скърши

как да достигна отново небето?...

Моята приказка пагубно свърши

щастлива ли бях – ще попитам сърцето…

Мълчаливо е днес не му се говори

прилича на теб, нали ти си в него…

Не му е дo приказки, съвсем се затвори…

и то като теб пази своето его…

Все още тупти, как ли успява?

Тази болка е страшна, едва я преглъща…

По–добре да заспи, до пълна забрава

почти се унесе и пак те прегръща…

Прости ми сърце, знам, идва ти много.

Видя този лик и светна в червено…

Крайпътните знаци горяха във огън,

но аз продължих към това „забранено”…

Да, не внимавах, бях толкова луда.

Не виждах, любовта ми завърза очите…

Без разум се хвърлих във тази заблуда

реех се в полет далеч, при звездите…

Твоят бял ангел сега е във черно

Луцифер го прегърна и цветът потъмня…

И той е бил в бяло, но днес не е модерно.

Лека нощ обич моя, ще те чакам в съня…