Не ми се тръгва. Още не.
Напролет стъпките затъватвъв вишневите цветове
на младите събудени градинии пишат със подковите коне,
високо в облаците сини.Не мога босонога да притичам
по спомени от минали любовина малка слънчева пчела приличам
залепнала за медени окови.Пусни ме. Трябва да си ида.
Боде небето сребърна иглааприлски облаци - огромни миди,
люлеят перли в живата вода...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me