Не съм на двадесет години,
години много ни делят!
По стръмнини и по долини
щурмувах райските градини
и търсих щастие в трудът!
Звезди да свалям не умея,
но влюбен бил съм не веднъж
и свикнах тайно да копнея,
очаквайки да срещна Нея,
тъй като всеки влюбен мъж!
Ний дълго сме сами вървели,
но срещнахме се в летен ден,
с години вече помъдрели,
но щастието не видели -
от твоя чар съм запленен.
Косите са ти кестеняви,
лицето румено на цвят,
погледнах те в очи кафяви,
кой би могъл да ги забрави...
Ела, ела във моя свят!
Сгреша ли, Бог да ми прощава...
и днес по дух съм вечно млад...
Душата ми не остарява,
в сърцето Цветето съзрява
и дава чудно хубав цвят!
Не съм на двадесет години -
години много ни делят,
по стръмнини и по долини,
аз търсех райските градини,
но срещнах теб по моя път!
Ще дойдеш ли, богиньо млада?
За теб копнея ден и нощ!
Ненужно е сърце да страда,
бъди от Бог за мен награда
и Бог ще ни дари със мощ!