В жаравата на огнена магия
изгарях, продължавам да горя.
От себе си не мога да се скрия
ни в светъл лъч, ни в дяволска сълза.
В пресъхналите кладенци ще ровя,
дано открия живата вода.
Ще ръся с нея – противоотрова,
по пътя си към теб. Към теб вървя!
Аз дявола да сборя имам сили
и ада му, напук, да прекося.
Той после ще ме гледа завистливо
как галя с устни твоята коса.
Тогава в своя Рай ще се заселим,
с любов ще сменя утрото нощта.
А изгревни лъчи, развеселени,
ще гонят всеки полъх на тъга.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me