Ти писал ли си, стих -

ей тъй, насън,

и недописан, той -

от сън да те разбуди.

Да си усетил нежният му звън,

но и внезапно също –

как си го прокудил.

Да търсиш буден сънните слова,

и да римуваш срички,

в полусън захласнат.

Да те пребори в римите съня,

преди стиха да си дописал –

да загаснат.

Да се разбудиш

гневен и сърдит,

на себе си, и даже -

на света край тебе.

Заради свършил се

в съня лимит,

и недописан стих -

вълшебен и потребен.

Сънят ни, има свой,

вълшебен щрих,

и в полусън трепти,

духът ни,

тих и нежен.

И ти, от сън -

не се разбуждай лих,

вълшебно щом разсънва,

твоят дух,

копнежен...