Светът около мен разви крила...
и ме понесе в царството омайно,
превзело най-красивите неща,
доказвайки, че всичко е нетрайно.
Светът около мен е снежно бял...
пречиствайки душата от обиди,
чрез болката... отново оживял,
макар стаен в черупката на мида.
Светът около мен блести сега...
и слънцето на облака се радва.
Благодаря... за тази свобода,
дано и жертвата не е напразна.
Дано от днес да бъде светлина...
и с облачета пухкави в очите,
да преоткрия всъщност любовта,
докоснала със щастие звездите!