Стаила съм обич към целия свят,
към деня и нощта - светлината и мрака,
към чистотата на лунния цвят,
към болката и усмивката на тишината,
към думите - отлитащите птици,
парещи или галещи нежно душата,
към очарование с поглед зелен,
към нежната китара, пееща за сърцата
и като отприщена река аз се разливам,
жадна всичко и всички да прегръщам,
бързо живея, вечно щуро се раздавам...
Скоро при моя Бог се завръщам...
aza_9