Птиците! Тези божествени същества имат криле и с тях се издигат над земята, изпъстрена с цветя и хора, сгради...и всичко, свързано с нея – Земята.
Птиците! Тези божествени същества, създадени от векове и за векове красят земята, радват душата на всеки, който има слух и нюх за красивите им песни.

Птиците! Тези божествени същества пеят, а аз дори не разбирам езика им, но усещам когато пее славеят за любов, а кълвача възвестява пролетта.. Гарванът над всеки гроб е готов да грачи, но не винаги това е за покров...

Птиците! Пеят летящите птици, а аз искам да съм всред тях, за да усетя енергията от техните зеници, да ме зареди с техния устрем и зов.

Птиците! Гледали ли сте филма на Хичкок „Птиците”?... Аз не искам и не мечтая за тези птици!!!

Птиците! – прелетни и непрелетни, стига да имат здрави криле, зрящи очи и да са от летящата порода, създават у мен усещането за устрем, свобода и поглед от високо.

Само човек ли може да е щастлив и да го осъзнава?