Понякога часовникът заспива
и всичките илюзии тогава
танцуват лудо и с нощта се сливат.
Звездите се прераждат във жарава,
а тя е зов за всяка нестинарка.
Понякога огньовете са писък,
със който само вятърът танцува -
във ехото повторената болка
събужда изгрева и нов живот рисува
със въглени, останали от вчера.
Понякога часовникът е бягство,
но без следа към огъня от вчера,
беззведно, и безсмислено е странството,
когато в себе си жарава не намериш.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me