- Как не се научи! - викаше той, сновейки из стаята. Очите му мятаха мълнии, подобно разярен бик.
- Стига си ме съдил, това са си моите грешки, моя живот.
- Щеше ли да ми пука, ако наистина не държах на теб?! - почти изрева той, и момичето се дръпна назад инстинктивно.
- Може би... - подхвана тя, но не успя да довърши.
- Ще ме вкарат зад решетките накрая, този най- вероятно ще го убия.
- Защо не ме оставиш сама да се оправям с личният си живот? - с лека нотка на истерия попита тя. - Никой не те е молил да ме спасяваш.
- Влиза ми в задълженията - изсъска той в лицето й, и зелените му очи се присвиха под сключените черни дъги.
- Какво те кара да вярваш, че отново съм направила грешен избор? - почти на инат попита тя, и точно по детински скръсти ръце и вирна брадичка срещу него.
- Ти винаги правиш грешен избор, малката! - рече момчето и сви рамене. - Ако около теб има петима, с които можеш да имаш нещо, ти винаги се спираш на серийния убиец, женомразецът или себичния кучи син.
Това я накара да се разсмее против волята си.