Аз съм влюбена в теб
всеки сезон.
Ти си моето езеро
моя свят, моя дом...
Аз съм твоя бреза.
Над теб надвесена
раста на брега -
не за миг, не за час,
а всеки сезон...
Напролет се оглеждам у теб
дъхаво-замечтана,
с аромата на младост
и на любяща жена,
в силна омая
от желание разлюляна,
с ръце те докосвам
и милвам с листа.
Лятото за тебе съм
слънчева и засмяна.
Кичиш ме с птици,
пееш ми песни в нощта...
Аз съм твоята бяла бреза
единствено в теб влюбена
и от обич заляна се любя с теб на брега...
А есента... Е-е-ех... есента,
когато са дрехите ми за смяна,
до тебе се гола притискам -
в прегръдките ти ласки шептя
и се нежня и още искам,
да съм от теб завладяна.
Аз съм твоя бреза...
Зимата намятам на голо,
шал- топъл сняг навместо листа
и пак се гуша у теб на брега,
мъничко топлина да ти подаря.
Аз съм влюбена в теб всеки сезон,
Ти си моето езеро,
моят дом на брега.
Там далече в степта
аз съм бялата ти бреза...
21. 08. 2012
На моя мъж