Щом хванеш пеперуда със ръка
и здраво във юмрука си я стиснеш,
тя литва пак, но само по душа.
Затвора ти превърнала във НИЩО.
Да, няма нищо в празния ти свят
/Спокойно! Вещите са там... и твои!/
с мъгливо-черен, прашен аромат
в горчиво-лепкавия вкус на зноя.
На оня зной, до болка изсушил
крилцата ú, въздушните, със крясък.
Защо ли тя, в мълчание, приши
сърце към теб преди последен тласък?
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me