Смири се. Малко неща се случват в живота без благословията на Бог и те обикновено са най-маловажните. Малко неща се случват в живота без съдбата, която сам ти си начертал със свои действия или бездействия. После съдбата ги разплаща. Ако си бил смирен и не си отвръщал на ударите, съдбата после ги нанася на предизвикващия те, на нараняващия те, агресивния. Неговото несмирение владее само моментите на проявата му, но не владее последствията от него. Последствията от несмирение са внезапни, с различна сила и обикновено непонятни за агресора. Чудно му е как така се е появило нещо, което той не може да владее, управлява, контролира. Пречи му неговата самонадеяност, която после се превръща в една обикновена обърканост.

  Смири се. Смирението е приемане. Приемане на какво? Приемане на онази особена характеристика на живота да се задържаш на едно стъпало, докато не узрееш за следващото. А ние хората така обичаме да се препираме, да бързаме… Все времето ни е малко и все за нещо не ни достига. Ах, как обичаме да препускаме на стремето на това време и да се надпреварваме в безсмислици!

  Смири се. Смирението е приемане на това, че не всичко в живота зависи от теб. Има събития, които са предначертани, защото вече отдавна си ги заслужил – добри или лоши. Ти сам си ги предначертал. Сега не помниш, но ти ги предначерта. Първо с поведение и постъпки, а после и съвсем отговорно, още преди твоето раждане – за да ги откупиш. Сложи ги в плана на това твое съществуване сега. Ти сам ги сложи там, защото душата е отговорна добавка към тялото и тя не обича да е омърсена от телесни, вятърничави постъпки и последствия. Затова не казвай: „Защо все на мен?!” Ами, защото ти така го реши. Планово вмъкна разплащателните събития в живота си, като амбициозната цел е била израстване на душата ти, нейното узряване. Тя иска да върви нагоре по стълбицата. Само така ще е наистина свободна един ден от житейски и кармични обременявания. И това забрави, нали?

  Така е. Всичко това се забравя и когато се родиш, тялото минава на първо място, а за душата не си спомняш. Затова от време на време Бог те поставя в „отрезвителни” ситуации, над които губиш контрол и щеш не щеш признаваш: „С това не мога да се справя!” или „Това не стана, както го исках!” Тогава се налага да се смириш. И се смиряваш, като приемаш нещата такива, каквито са. Така, че ако не проявиш смирение, попадаш в ситуации, които ти го налагат.

  Същото е и с търпението. Под търпение имам предвид изчакването. Когато действаш прибързано, насилваш нещата, без да е дошло подходящото им време. Това води до загуби. Прибързаността, припряността винаги ти отнемат по нещо. Това те учи, че и времето не е твое, за да се опитваш да го владееш и впрягаш за собствени цели.

  По това колко си смирен и търпелив, се разбира доколко си израснал духовно.

  Смирението и търпението са мъдрост – при някои малка, при други – голяма. Но все пак мъдрост – изстрадана, наложена, преживяна, заслужена. Смирението е път – търпелив и много по-сигурен.