По хоризонта ти вървиш

и тез пъстри очи, плакнеш ги,

сякаш на света се сърдиш,

оставил те без капна вяра.

За любов й дума не може да става.

Всеки стрък, всеки бръмбар усеща празнотата.

Раздираш се отвътре сякаш безчувствен си вече,

ала не бой се, ще изгрее на твоя небосклон

вечната, святата, бляскава звезда.

Из млечния път само нея ще виждаш.

Не плачи, сърце, имай вяра.

Скоро вкопчено ще си,

пак отново в чужди длани.

Имай надежда, че доброто ще те сполети.