Тя за мен е занижен поглед върху живота, в повечето случаи странно изкривяване на истината за човек, събитие, обикновено засягащо личното пространство на неподозиращия нищо индивид. За клюката понятие като „лично пространство” не съществува.

  Клюката е убиване на време, някои го наричат „разнообразие”. Аз го смятам за убиване, защото унищожава секунди, минути, та дори и часове от времето, които никога няма да се върнат и които е можело да се използват по-ползотворно.

   Клюката е убиване и на собствената ни същност, нейно принизяване, защото чрез предаване на случки и събития, които всъщност изобщо не те засягат и „доокрасяването” им, ти крадеш от моралната си стойност на човек. За моралната си стойност не се замислят само онези от хората, за които не е от значение как изглеждат в очите на другите и обикновено не се досещат колко унизително е клюкарстването. Заети с тази си дейност, трудно биха се замислили върху унижението. Да, именно „замислили”, защото клюката е далеч от мисленето, не е мислене въобще. Тя е събиране и пресъздаване на ненужна никому информация. Клюката не облагодетелства, но може да руши. От нея не се печели, а толкова бързо може да се разпространи. Разпространи ли се, този който е изрекъл клюка, започва да изпитва едно странно задоволство, че е навредил, че си е напъхал носа там, където най-малко са очаквали, изненадал е, успял е… Представяте ли си?! – За този човек нараняването на друг човек е успех, ваденето на мръсни семейни ризи е справедливост! Много странен поглед върху живота, нали?

  „Добрата клюка е ефикасно средство против скука” се пееше някога в една песен. Колко ли трябва да ти е скапан или безсмислен живота, за да прибегнеш до това „средство против скука”? Колко ли ненужен можеш да се чувстваш, за да изпитваш удовлетвореност от клюкарстване? Колко ли повърхностно гледаш на собствения си живот, за да търсиш разнообразие в чуждите животи?

  Често казвам, че на земята има хора, които са пишман защо са живи… И май съм права…