Очи в очи право ще те гледам,
ще изследвам смазващите ти съзнанието
черти, да вперя взор и сила в измамната ти,
куха мощ, и там в себе си да открия Космос
вездесъщ и нов.
И болката не ще ме спре, нито поругае
нагоре все да гледам и да се стремя,
там попивам цвят и доброта, а с нея
е жива сърцевината, същността.
Незнанието наперено ще пренебрегна,
духът ми е ученолюбив гигант,
напрашва се, блести, блести,
пък засияе в чудните криле на Мъдростта.
Дълбочина се иска тук - а навсякъде
се шири ограничена простота.
Жалко е живота пропилян в дребнавости
човешки, да повтаряш пак и пак...
докато те изтрие безкрайността.
Затова е дар свещен Духовността.
Благодаря, благодаря ти Боже -
благословен е моят ден смирен и окрилен.
А трудността ме носи към върха...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me