Две животни – козел и кокошка живеели при един мъж, който много ги обичал и за нищо на света не искал да се разделя тях. Те му били много скъпи. Харесал ги веднъж на един панаир и дал за тях много пари. Освен това животните говорели и помагали на стопанина си. Кокошката пеела нежни и красиви песни, а козелът танцувал и тримата много се веселили. Живеели си мирно, тихо и скромно. На никого не пречели и били доволни от живота си. Мъжът обработвал двора – сеел, копаел, поливал, жънел и се грижел за животните като ги хранел и им давал вода. За благодарност кокошката снасяла всеки ден по едно яйце, а в него човекът откривал по една мъничка златна паричка. Козелът излизал рано сутрин в гората при дивите кози и се връщал с по едно ведро мляко. От него стопанинът правел сирене или попара и заедно с кокошката си похапвали сладко, сладко. Козелът нямал нужда от друга храна, освен от трева в гората. Всички се разбирали много добре и били доволни един от друг…
          Една нощ мъжът сънувал странен сън. Видял голямо синьо море, а в него жълта лодка. В лодката имало заспала хубавица, а до нея петел и коза.
          Събудил се човекът и разказал съня си на животните.
          - И аз сънувах съшия сън – обадил се козелът.
          - И аз – добавила кокошката.
          - Хайде да отидем да търсим това синьо море! – казал мъжът, защото харесал хубавицата от съня си.
          - Хайде! – отвърнал козелът, защото си харесал козата.
          - И аз идвам – добавила кокошката, защото пък тя харесала петела.
          Решили и тръгнали на път. Вървели, вървели и стигнали до един кръстопът. Там видели камък, на който пишело: “Ако тръгнеш наляво, ще намериш козата. Ако тръгнеш на дясно, ще откриеш петела. Ако тръгнеш направо, ще срещнеш чудна хубавица и ще се ожениш за нея.” Ами сега? накъде да поемат? Мислили, мислили и накрая мъжът предложил:
          - Ако ти, Козльо, искаш отиди и търси сам козата, а ти Кокошчице, ако искаш намери петела, а аз ще тръгна да търся хубавицата. Няма да се сърдя, но ние сме приятели и няма да се разделяме, нали? Ако си спомняте, сънувахме един и същи сън и там в лодката бяха всички заедно. Ето защо предлагам да тръгнем по следния път. Там ще открием и козата, и петела, и хубавицата.
          Другите се съгласили с него и тръгнали всички по избрания път. Малко ли, много ли вървели, но скоро стигнали до една странна къща. Била направена от трева и обърната с покрива надолу, а коминът й – забит в земята. Прозорците били отгоре, на мястото на покрива. Един прозорец внезапно се отворил и от там излязла грозна бабичка. Тримата приятели я поздравили заедно в един глас:
          - Добра среща, майчице! Жива и здрава да си!
          Зарадвала се старицата, че вижда живи същества пред себе си. Благодарила за поздрава и ги разпитала къде отиват. Казала им:
          - Останете да пренощувате тук, а на сутринта ще ви кажа какво да направите.
          Останали, но мъжът и козелът почистили около къщата и донесли дърва на бабичката. Кокошката пък снесла едно яйце. Чак тогава легнали.
          На сутринта бабичката им дала три кълбета с прежда и рекла:
          - Мъжът да вземе синята прежда, козелът жълтата, а кокошката червената. Хвърлете ги едновременно и тръгнете след конеца. Те ще ви отведат където трябва. Сега тръгвайте, а на връщане потопете кълбетата в синьото море и ми ги донесете мокри.
          Тримата тръгнали. Всеки държал своето кълбо. Хвърлили ги едновременно и вървели след конците, които бавно се размотавали. Кълбото на кокошката спряло на огромна поляна пред една къщичка и там започнала да пее. Излязъл петелът и прегърнал кокошката. Тя останала при него,а кълбото дала на стопанина си.
          Мъжът и козелът продължили да вървят след своите кълбета. Скоро кълбото на козела спряло в гората пред една къщичка. Започнал той да танцува, а от къщичката излязла козата , прегърнала козела и го целунала. Козелът дал своето кълбо на стопанина си и останал да живее при козата.
          Мъжът продължил да върви след синята прежда. Търкаляло се синьото кълбо, търкаляло се, докато съвсем се размотало и накрая спряло и накрая спряло пред едно голямо синьо море. На брега била вързана жълта лодка. В нея спяла хубавицата от съня на този мъж. Красавицата не помръдвала, колкото и да се опитвал да я събуди. Загледал се той в нея и очите му се насълзили, защото му станало мъчно, че не може да я види будна. Една сълза се отронила и паднала върху челото на красавицата. Момичето отворило очи, станало и погледнало плачещия човек. Двамата се харесали много. Той разказал за съня си, красавицата отвърнала:
          - Аз пък сънувах, че точно ти ме събуждаш от дълбок сън.
          Мъжът хванал хубавицата за ръка и потопил трите кълбета в синьото море, както го помолила бибичката. После казал: ”Козел и кокошка, петел и коза, искам сега!” И първо се озовали пред къщичката на козата. От нея излезли козелът, козата и две малки козлета. Тръгнали заедно и за миг се видели пред къщата на петела. От там излезли петелът, кокошката и десет малки пиленца. Тръгнали всички заедно и за миг пристигнали пред къщата на грозната бабичка. Тя излязла отпред. Всички заедно я поздравили:
          - Добър ден, майчице! Да си ни жива и здрава!
          Старата жена благодарила, взела трите мокри кълбета и ги хвърлила към къщата си. Те се размотали и преждата се завъртяла надлъж, нашир и на високо около нея. Когато кълбетата свършили, къщата била още по-странна и смешна. Виждала се навсякъде зелена трева, синя, жълта и червена прежда. Изведнъж се чул гръм и къщата се пръснала на парчета., а на нейно място се появил дворец. От грозната бабичката нямало и следа. На нейно място стояла красива жена с корона на главата. Тя прегърнала хубавицата от жълтата лодка и казала:
          - Аз съм нейната майка. Зъл магьосник ме превърна в грозна баба, защото не исках да ставам негова жена, а дъщеря ми преспа в жълта лодка ва синьото море, докато влюбен в нея мъж не пророни сълза, а тя не падне върху челото й. Освен това трябваше да събере на едно място козел и кокошка с петел и коза…. Виждам, че двамата много се харесвате. Още утре ще направим сватбата.
         Така и сторили. На това тържество всички се веселили много Кокошката и петелът пеели заедно с пиленцата си, а козелът, козата и козлетата танцували. Мъжът и красавицата били много щастливи и ако са живи още, всички продължават да се радват на щастието си...
         И аз бях там на сватбата. То без мене може ли? Ядох, пих и танцувах, а пиленцата ме замеряха с яйцата, от които падаха малки златни парички. Аз ги събрах, подредих ги в редичка и от тях нанизах ей тази приказка на герданче, за да я подаря на вас. Дано да ви е харесала! Носете я със здраве!

Рая Вид, 17.08.2012