Къде сте? Викам ви, искам да зная.
Отлетяло време, години забравени,
отплувал е корабът ви в безкрая,
а толкова неща остават недоизказани...
Спомени като хиени ръфат плътта-
стари незарастващи, кървящи рани,
думите се търкалят долу в прахта...
Миналото ни , на кръст е приковано.
Душно е... И въздухът даже присяда.
Напразно душата ми в мрака зове.
Няма обич, няма ни стон, ни пощада,
когато приятели, са станали врагове.
aza_9