Приятелко, ти помниш ли деня

във който ние с теб се запознахме?

Съдбата не случайно ни събра,

хубаво и лошо двете преживяхме!

Нощите, ти помниш ли и дните,

заедно на работа когато бяхме?

Безгрижен бе смехът ни и мечтите,

винаги със тебе всичко си деляхме!

Без думи, само с поглед се разбирахме,

за всичко бързо вземахме решение.

Излизахме и сутрин се прибирахме,

от нашето любимо заведение.

Когато нужда имахме една от друга,

заедно се радвахме и плачехме.

Понякога разделяха ни по принуда,

но с риск голям забраните прескачахме.

Помниш ли, как все по някой страдахме,

но вече всяка срещна принца на мечтите?!

Пред нищо,никога не се предавахме,

във миналото ни останаха сълзите!

Тъй както спомените идват и си тръгват,

да можех времето така за миг да върна!

Моментите в които бяхме заедно ми липсват,

ела при мен приятелко,да те прегърна!!!

10.05.2012г. © Силвия Даракчиева