В една далечна страна на другия край на света живеела бедна жена с единствения си син. Когато синът пораснал, тя  му дала една кесия с жълтици, които събирала с много труд, като работела на чужди хора – къде дрехите им изпере, къде храната ще им приготви или децата ще им гледа…
       - Ти, синко, вече си голям, а аз съм стара и може скоро да умра – казала майката- Време е сам да разбереш как се печелят парите. Върви по света и се върни след  една година.
       Синът взел кесията и тръгнал. Вървял дълго и стигнал до един кръстопът, на който имало камък с надпис: “Тръгни, по който път искаш! Всички водят в страната на парите. Първият път е къс, вторият е по-дълг, а третият – най-дълъг. Ти сам избираш.” 
Много, много не му мислил синът на бедната жена и избрал най-късия път. Скоро стигнал до една механа. Влязъл вътре да се нахрани  и да си почине. Поздравил, а собственикът започнал да го разпитва:
      - Ти къде си тръгнал, юначе? Разкажи, пък може и да ти помогна.
      - Така и така… - започнал момъкът да разказва и споменал, че има кесия с жълтици, с които трябва да разбере как се печелят пари. После нали бил изморен, легнал и заспал. През това време собственикът на механата му взел кесията.
      Когато момък се събудил, благодарил за гостоприемството и продължил пътя си. Малко ли, много ли вървял, но спрял до втора механа. Поискал да си купи нещо за ядене, но не намерил парите си. Разбрал, че са му ги откраднали и решил да се върне. Да, ама първата механата била вече затворена. Минал отзад зад сградата и видял конюшня, а вътре две коня. Извел ги навън, качил се на единия и тръгнал да се връща при майка си, че къде без пари? На пътя, до камъка с надписа, видял друг пътник и му продал единия кон за две кесии жълтици. След това всеки тръгнал по живо, по здраво.
      Когато разказал всичко на майка си, тя казала:
      - Ех, синко, синко! Не мисли, че си научил как се печелят парите. Вярно, че пътят води в страната на богатството, но това е пътят на кражбата и лъжата. Добре си направил, че се върна, преди да е изминала годината, защото щеше да станеш голям лъжец и крадец. Сега вземи отново кесия с жълтици и тръгни по друг път. Може би ще разбереш как се печелят парите.
      Тръгнал отново синът на път. Стигнал до кръстопътя и поел по втория път. След няколко дни стигнал до друга механа, без да знае, че това било свърталище на разбойниците. Искал отдалеч да разгледа и се скрил в близката гора. Скоро трима едри мъже излезли от механата като носели убит човек. Момъкът се уплашил, но се заслушал в разговора им.
      - Ех, побратими! – казал единият – Хубава работа свършихме.
      - Да – отвърнал вторият – Взехме доста пари като го излъгахме и с картите.
      - Дали и следващата ни жертва ще бъде такъв богат човек? - попитал третият и добавил – Хайде, да го хвърлим в гората на зверовете, а ние да си поделим парите му.
      Така и направили. Хвърлили убития недалеч от сина на бедната жена и се прибрали в механата. Момъкът се замислил Хрумнало му нещо. Облякъл дрехите на мъртвеца и нацапал лицето си с кръв. После откършил голям клон от едно дърво, приближил се до механата и започнал да удря с него по вратата. Навън станало вече тъмно, а отвътре се чул уплашен глас:
      - Хей, кой е там?
      Момъкът разпознал гласа на единия от разбойниците  и отвърнал с дебел глас:
      - Тук е духът на този когото убихте малко. Нека да дойде един от вас, за да ви платя добре за това, че ме отървахме от моя стопанин. Имам много пари.
      Като чули, че става въпрос за пари, разбойниците пратили единият от тях навън. Щом излязъл, нашият момък го ударил с клона по главата  и оня паднал на земята. Другите двама чакали, чакали и решили, че първият е избягал с парите. Затова вторият разбойник тръгнал да го търси, но момъкът ударил и него с клона по главата. Същото се случило и с третия разбойник. Чак тогава синът на бедната жена си отдъхнал, влязъл в механата и видял на една маса торба с пари. Взел ги и се върнал при майка си. Тя го изслушала и казала:
      - Ех, синко, синко! Отново си сгрешил. Това е пътят на убийствата и престъпленията. Много лош път! От карти също не се печели, а се губи много... Сега се върни отново и не се връщай докато не изтече годината. Този път няма да ти давам никакви пари. Дано да се справиш, че и аз да си отдъхна.
       За трети път тръгнал синът и пак стигнал до кръстопътя. Сега поел по третия, най-дългия път. Вървял цели две седмици. Изморил се много. Изгладнял. Ожаднял. Накрая стигнал до една ковачница. Помолил ковача за малко хляб, а той му отвърнал:
       - Хляб на просяци не давам, защото го изкарвам с пот. Чудя се защо има още хора, които не работят, а искат наготово да им се дава… Слушай, момко, моят помощник се разболя. Ако искаш, докато оздравее да го заместваш, ще имаш хляб и пари.
       Щом чул, че ще получава пари, синът на бедната жена  останал при ковача. Работел при него цели три месеца и се научил да кове желязото. За отплата ковачът го хранел, а накрая му дал три жълтици.
       Сбогувал се момъкът с майстора и продължил пътя си. Скоро стигнал до една шивачна. Влязъл вътре да си поръча палто, че това на гърба вече се износило. Поздравил той, но забравил защо влязъл. Шивачът така умело шиел, че нашият момък не се стърпял и го помолил:
       - Чуй, шивачо! Ти шиеш хубаво. Много те моля, продай занаята си!
       Засмял се шивачът:
       - Занаят, момко, не се продава, а се научава. Ако искаш да ми помогнеш малко, ще те науча да шиеш.
       Съгласил се момъкът и останал цели три месеца. Научил се да шие чудно хубави дрехи. На раздяла шивачът му дал три жълтици и един нов костюм, който момъкът сам ушил. Нашият момък благодарил и продължил пътя си.
       След две седмици спрял пред една обущарница. Погледнал обувките си и видял, че са скъсани от дългия път. Влязъл вътре да си поръча нови, но забравил за какво влязъл, че се загледал в ръцете на обущаря и взел, че му казал:
       - Слушай, обущарю, продай ми занаята си. Ще ти го платя добре.
       Обущарят му отвърнал като шивача:
        - Занаят, момко, не се продава, а се научава. Ако искаш за три месеца ще те науча да правиш хубави и здрави обувки, пък и ти ще ми помогнеш малко.
        Съгласил се момъкът и научил и този занаят. След трита месеца обущарят му дал три жълтици и чифт нови обувки. Благодарил момъкът, сбогувал се и продължил пътя си.
       Скоро срещнал стар, но сляп овчар с много овце.
      - Добра среща, старче! Как си? – попитал момъкът.
      - Ох, синко, остави, не питай! Много съм зле – отвърнал старецът - А ти накъде?
      - Тръгнал съм, дядо, да се науча как се печелят пари – казал момъкът и му разказал всичко. Старецът го изслушал и му рекъл:
      -  Слушай, момко, аз съм стар и болен. Скоро мога да умра. Вземи тогава стадото за себе си и се върни при майка си.
      Съгласил се нашият герой и отишъл в кошарата. От сутрин до вечер се грижел за овцете – пасял ги, хранел ги, поил ги, доил ги, стрижел вълната им, чистел кошарата. Освен това се научил да прави сирене и кашкавал.
      Един ден старецът се разболял много и умрял. Момъкът изпълнил молбата му. Подкарал стадото към дома си. Стигнал до обущаря и му подарил десет овце като казал:
      - Те са за теб, обущарю, затова, че ме научи как се печелят пари с твоя знаят.
      Вървял нататък и спрял пред шивачната. Дал десет овце на шивача и казал:
      - Те са за теб, шивачо, затова, че ме научи как се печелят пари с твоя занаят.
     След това момъкът продължил пътя си. Стигнал при ковача и на него дал десет овце затова, че го научил как се печелят пари с ковашкия занаят.
     И така, точно след една година се върнал при майка си. Разказал й всичко както си било, а тя се усмихнала и му рекла:
     - Сега, синко, мога спокойно да умра, защото ти си разбрал, че парите се печелят по пътя на честния труд, а не с лъжа, кражба, убийство и хазарт. Благословен да си! 
      Синът продал останалите овце. С парите си купил шивачна и много плат. Станал добър и честен майстор шивач, защото този занаят най-много му допаднал. А неговата майка се гордеела с уменията и добрината му до края на живота си.

Рая Вид