Един ден учителката от детската градина в едно малко село събра децата около себе си, поздрави ги и попита:
        - Познавате ли буквите? Чували ли сте за тях?...
        - Да-ааа!- отвърнаха децата заедно.
        - Бях сигурна в това... А знаете ли къде живеят и какво правят?
        - Не-еее! - отговориха пак децата.
        - Сега ще ви разкажа - усмихна се учителката - Седнете на столчетата и слушайте внимателно... И така: Тяхната къщичка е една голяма книга, която се намира в огромна бибилиотека. Там има много книги, а в тях живеят най-различни неща - и стихчета, и песнички, и разкази, и приказки, и много гатанки. Всички знаят и пазят някакви тайни, но ако хората ги отворят, ще научат много неща от тях. Но книгата на буквите е различна от останалите. Тя държи ключа в себе си за всички останали. Има твърди и позлатени корици. Стаите на нейната къщичка са направени от бели листа, които се наричат страници, а във всяка от тях има по една малка и една голяма буквичка като майка и дете... Те са тридесет на брой и всяка по себе си е много красива, а всички много се обичат. Стоят си мирно и тихо и не пречат на никого. Това е книгата Майка. Но на света има много майки, нали? Тогава хората измислили името на тази така -Азбука, а нейни деца станали буквите. Всяка буква също си има име, за да не се объркат нещата. Когато всички спят, буквите играят и се подреждат в редички. Всяка редичка се състои от много думи, а във всяка дума има по няколко буквички. Приличат на влакче ли колички, наредени по някакъв дълъг път. Ако човек познава буквите, тези редички са много интересни. Думите разказват за различни и много случки, за пътя, по който вървят и за това, което са видели...  
         Понякота буквите и думите се карат коя къде да застане, но тогава книгата само казва : \"Шшшт! Тихо! Знаете си местата...\" После отключва една страничка с разни знаци от точки, запетайки, въпросителни, удивителни, тиренца... Те са като пазители на реда и подреждат буквите като послушни братчета и сестрички...
        Кой ги е довел в къщичката ли? Това са двамата братя Кирил и Методий, които обикаляли по света, за да го опознаят. Това станало преди много, много години. Те разговаряли с хората от различни страни и разбрали, че всички предмети, хора, животни, птици, растения, действия и явления, си имат имена. Тогава тези братя решили да измислят знаци за нещата. Първо слушали звуците, а после си представяли как ще изглеждат. Така се родили първите букви А, Б, В, а после и всички останали. В началото имали странни имена: Аз, Буки, Веди, Глаголи..., а после всичко станало по-простичко и разбираемо за малки и големи...
        Днес пишем, четем и играем с тях и получаваме много знания. За това тази книга е много важна в живота ни. Трябва да я пазим като очите си. Без буквите, всички хора са слепи и глупави. А който иска да стане голям, силен и умен, трябва да стане приятел с тях. Тогава те ще го научат на много неща...
       И така: Първата буква е А. После идват Б, В, Г, Д... и много други, та чак до Я.
       Хайде сега да се подредим и ние в редичка по двама, а после в колонка. Така... Добре... Браво на вас! А аз ще ви заведа в библиотеката, за да видите къде и как живеят книгите и буквите. Ще се запознаем и с Азбуката, а после ще се сприятелим с буквичките и ще играем заедно с тях... Да тръгваме, деца!

Рая Вид, май 2012