Като камъче в детска обувка,
като трънче в протегната длан.
Все по криви пътеки препускам,
даже конят не е оседлан.
Вдигам вятъра, правя торнадо
и връхлитам скали със дъжда,
сто морета възправям в цунами
и със птичия крясък кръжа.
После бавно се спускам със залеза,
за да блесна във пълна луна,
с вълча песен изтръгвам съзнания
и кошмари със вино поя.
И притхвам понякога сгушена
под крилете на гладно врабче
или зъзна в душите на сушина,
дето даже сълза не тече.
Нямам име, зоват ме безименна,
а понякога Бог или звяр...
Всички пътища аз съм преминала...
и съм болест, но също и цяр!