На скоро бабата ще има рожден ден
ще трябва да и купя подарък от мен.
Понеже повода е голям - 70 години
ще поканим децaта, близки и роднини.
Умувах и се чудих на дълго и широко...
Какво да и купя за да се радва много?
Съветвах се с внуците и с дъщерята
и взехме решение - часовник за ръката.
Опакова ми го продавачката вежлива
и го сложи в кутийка малка и красива.
За да го скрия далеч от очите на жената
го сложих върху големия шкаф до стената.
Отидохме с бабата на лозето за няколко дена
и оставихме на внука съвсем свободен терена.
Щели в къщи с приятели да гледат заедно мача.
Нали са млади глави и няма кой да ги закача?
Доста работа свършихме на лозето двамата с нея
и се върнахме у дома да се подготвим за юбилея.
Подредихме и украсихме трапезата както подобава.
Нали моята мила жена на седемдесет години става.
Събрахме се всички - гости, приятели, децата
и аз вдигнах наздравица в чест на жената.
Отидох грабнах кутийката и така се изпъчих
и на любимата си съпруга с радост я връчих.
Тя се усмихна и всички ни викаха- \"Горчиво!\".
Усетих че сърцето и бие от радост щастливо.
Дъщерята рече- \"Хайде мамо ти си късметлийка!\"
Отвори тази красиво опакована малка кутийка!
Всички гледаха и бяха останали без дъх и глас,
освен бабата най въодушивен в случая бях аз.
Жена ми започна сръчно кутийката да премята
и от нея изпопадаха няколко пликчета по земята.
\"Ех, мъжо! Виждам че всичките са много красиви!
Това да не са ароматни подправки-елексири?
Цялата компания изпадна в як и истеричен смях.
Аз останах потресен от това, което с очите видях.
Внука се изправи на крак и към баба си се засили:
-Дай ми ги бабо! Не разбра ли че са презервативи?
Аз умрях от срам и си наведох надолу срамежливо главата
изкарах часовника от кутийката и го подарих на жената..