Посвещавам на хората от родното село на съпруга ми.
Поточето тихичко бълбука, крие се в тревите срамежливо, блясва тук-таме с малкото си огледалце и се усмихва на небето. Зелени камъни и сочна тревица край него бележат пътя му. Наоколо е тихо, тихо… Огромни дървеса и обрасли с трънаци поляни скриват руините на болярската твърдина и малкия манастир. Всичко тъне в забвение… Още когато на Царевец пристигна вестта за кончината на Царица Кера-Тамара, в двореца разбраха, че вече няма прошка - турчина ще мине Хемуса. Царят и болярите подготвяха крепостите, войската, народа. Три месеца Търнов държа на обсадата. Три месеца турските войски вървяха през прохода към престолнината. Прииждаха, обсаждаха крепостта, грабеха по пътя си и убиваха. Чифликът на болярина Трошан имаше малко жители, а войска набираше от съседните села. Всички войници тръгнаха за Търнов. Малкото, които останаха отдавна стояха по бойниците. Трошан разстани защитниците и за пореден път огледа стените на твърдината, портата. Привечер когато слънцето кървавочервено залезе зад отсрещните баири и в близкия манастир „Светого Марко” забиха камбаните за вечерня, игуменът посрещна в килията си болярина. Плътно затвориха тежката дъбова врата и дълго останаха насаме. Когато превали полунощ няколко монаси пренесоха в тайните подземия всичката скъпа църковна утвар, богатите дарения от царя, ктиторите и гостите на манастира, светите книги, увити във восъчно платно. Всичко беше скрито и затворено. Чуждо око и ръка трудно можеха да открият входа към тайниците. Манастирът и болярската твърдина се готвеха за бран. Чифликът беше в Усоето и от прохода трудно се виждаше.Турците чули камбаните на „Светого Марко”. Отбили войска, намерили пътя и съгледвачите донесоха задъхани грозната вест. Идат!!!Първите лъчи на слънцето свариха врага току до манастирските порти. Напираха отвсякъде. Други, съзряли навътре сред дъбака стените на болярския дом затичаха нататък. На юруш отпочиналите разбойници атакуваха , шепата смели защитници не устояха. Портите бяха насечени, разбити и сганта нахлу с победоносен вик. Влетяха в кичестите дворове, газеха тревата, хвърляха покъщнината, гонеха животните, доубиваха защитниците, грабеха. Монасите от манастирчето посичаха на място, а успелите да избягат потъваха в дъбравата. Сред църквата нападателите завариха само игумена. Застанал гологлав, под купола, той посрещна друговорците. Първият турчин връхлетя върху белобрадия старец с изваден ятаган и вдигна ръка да го посече. Гръм удари от църковния купол, светкавица слезе в ясната утрин върху му и друговерецът падна мъртъв на земята. Турците занемяха за миг, невярващи на очите си и с викове „Аллах” хукнаха навън из църковните двери, из манастирската порта, назад към прохода. Пламъците на пожарището вече бяха обзели болярския дом, манастирските килии, близките дървета. Трупове на монаси и войници, на избити турци се въргаляха в чистата до преди час трева. ….Късно вечерта в близкото село Присово селяните видели да влиза игуменът на техния манастир „Светого Марко”. С окъсано расо, с безброй рани по тялото, с обгорена брада. Приели го селяните като светец, погрижили се за него.Над Търнов и земите български паднала петвековна тежка нощ. Обрасъл с бурени и храсталак големият и красив чифлик на болярина Трошан, времето съборило зидовете и чардаците на манастира, църквата рухнала. Само българите от Присово не забравили святото си манастирче. Местността и до ден днешен наричат „Стого Марка”, а много мъже в селото носят името Марко.Легендата за Трошан и манастира „Свети Марко”, и до днес е жива. Мястото се намира в пределите на сегашния Военен завод, между хълмовете в дясно от пътя, който влиза в старопрестолно Велико Търново откъм Хаинбоаз. Земята е скрила и запазила в себе си богатствата и историята. Запознати казват, че само по кладенчето, което блика в корените на голям дъб, израсъл до църковния олтар човек може да открие къде е била светинята -манастирът „Светого Марко”. Разкопки там не са правени заради особеността на обекта. Смята се, че едно от многото търновски съкровища все още лежи в земята защото богата е била българската столица. Въпреки злата си участ търновските владетели са успели да скрият имането на държавата за идните поколения. Остава само земята да ни го върне.Милка Маркова