В тъмното на мрака
виждам ясно...
в тъмното на нищото
очертанията са ярки...
в тъмното на сянката
откривам вкаменелости...
задъхвам се от светлото
в дълбокият тътен на кладенец.
Ослепявам от светлото,
заслепена в тъмното
вървя и не виждам
само стъпвам плувайки,
мисълта е ясна
когато няма друго освен нея,
задъхани са крачките
на моите възприятия.
Задъхвам се от светлина
луната изгря окъпана,
пречиста в ръцете ми
- спасена съм...
но докога?!
14.11.2012