Колко си мъничка
моя прекрасна
любов
как нежно
рисуваш търпение
в побелелите ми коси
как ме запалваш
напролет
с дъха си на лепкава пръст
как те жадувам
сълзи
как гасиш есенно
самотата ми
с прегръдки
с очи
от незабравящи лятото
песни и пътища
как ме зовеш
сред вихрушките
зимните...
Колко си мъничка
а как ме обичаш...
28.09.2007