Когато забързана в делника,
не виждам малките неща,
започвайки от понеделника,
с безброй задачи сутринта.
Когато там съм и не чувам,
музиката на дъжда,
забравила съм да танцувам,
а следвам само ритъма,
на града голям и хаотичен,
ограбил неусетно радостта,
и погледа ми безразличен,
се слива със реалността.
Тогава спри ме, погледни ме,
в очите ти да видя светлина,
да знам, че важните сме ние,
а всичко друго е лъжа!