Луната свети с огромен ореол,
оглежда се в замръзналия гьол.
Небето ясно пълно със звезди,
пушек излиза от моите гърди.
Тихо е.. Малкия ни квартал,
целия е затрупан и побелял.
Правя си поредната разходка,
посреща ме кварталната котка.
Всички прозорци са в тъмнина,
някъде проблясва светлинка.
Забравен, не изключен син екран.
Хлъзгаво е, залитам като пиян.
Не се прибирам-нарочно се бавя.
Дали още една обиколка да направя...?!?
Два часа е,.. стига съм стоял навън,
отивам да изкарам и втория си сън...
Човек да се повтори е по-сладко,
даже и на чуждо легло, и за кратко.
09,01,2012 г. Н.Василев НВ
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me