Здравейте, госпожо... Как сте? Не си спомняте кой съм, нали? Много време отмина от деня, в който за последно видях красивите ви очи. О, виждам, че ме бързо познахте! Да... аз съм онова дългокосо момче. Казах, че ви обичам, а вие ми се изсмяхте, в деня, в който напуснахте малкото ни градче. Да, променил съм се... Пораснах... Вече не нося дълга коса! Любов не срещнах, но с&nbsp;трудностите се боря и&nbsp;ги надвивам на всяка цена. А вие бяхте красиво момиче! Срещнахте ли принца на белия кон? Или сама си останахте като птиче, паднало на земята от високия клон? Хайде, госпожо, сега разкажете... Накъде живота ви запиля? Щастлива ли сте ми споделете или любовта и вас разболя?