Добра вечер, любов!

Добра сгода!

Пак си била навън под дъжда.

И си трудна, студена и гола,

и си мокра до кости.

Нима?!

Влез де. Виждаш –

тука е топло.

И какво, че оставяш следи?!

Ще почистя – не стой до вратата.

Ще ти сложа черджето на пода –

ще те слушам -

дордето... мълчиш.

Че от тоя дъжд

и на мен ми додея,

май дойде ми до гуша...

А тепърва отново... вали.

Ще ти сипя,

и хляб ти отчупих.

Малко сух е – до гърло дере.

Днес  омесих, но...

бързо изсъхва

във студените твои ръце.

Имах чувство,

че пак ще почукаш

... с посинелите  твои ръце.

Ето сядай. Не бой се такава.

Виж се – цяла си кал и вода!

Поседни. Говори де, не ставай...

Аз те слушам.

Не стой истукана.

Знам, че дълго и теб те боля.

Говори ми...

В съня – бездиханна,

от умора

тъй бързо... мълча?!