и клавиши черни, бели,

с пръстите си разплачи.



Ще стоя и ще те гледам

как брадичката подпря,

песента ми най-любима

как за мене ти запя.



Аз до тебе ще приседна,

със затворени очи,

ще оставя да ме галят

нежни звуци до зори.



И когато вън просветне

в сънената тишина,

знам, че още ще дочувам

глас любим и песента.



Разтегни акордеона,

тази нощ го разплачи,

ще те слушам във съня си,

а щом съмне ще боли!