Не погледна с каква скорост караше. Пътят беше чист и негов. Беше надул касетофона до дупка и една от песните на фолк дивата Ивана гърмеше в колата му, а  той  се кефеше на  думите й се опитваше да приглася… Видя я в последния момент… Натисна спирачките, хвана здраво волана, колата поднесе, а той сякаш усети миризмата на гума… Едва спря на педя от жената, която беше по средата на пешеходната пътечка. Шофьорът излезе моментално от колата и се разкрещя:
      - Къде гледаш, ма смотанячко? Сляпа ли си, ма? Патка глупава!
      Тя погледна едрия мъж с дебел врат и му се извини.
      - Ще ми се извинява!... Ако те бях блъснал, на кого ще се извиняваш,   ма гъско?
      -  Бях се замислили, а и нямаше кола, като тръгнах – жената се опита да се защити, но грубиянинът продължаваше:
      - Мислила!... Патката му с патка!...Тя една мислила, па се гътнала… Що не ти тегля една, а ?
      - Господине, моля да ме извините! Съжалявам много…
      - Мамка тии, смотана!... Съжалявала! …
      Жената разбра, че няма смисъл и продължи пътя си, без да обръща повече внимание на ругатните на шьофьора. Не й беше до него. Предстоеше й някакво заплетено дело, а човекът, когото щеше да защитава избрал точно нея, но нямал време, че бизнес делата му го чакали, и тя трябваше да се срещне с него в офиса му. Кантората й беше на две преки от мястото и не обичаше такъв род услуги, но човекът си плащаше и тя беше длъжна, така й обясниха от Съдебната палата. Трябваше за подбере добре въпросите си, за да си признае оня всичко и да знае как да продължи нататък с делото. Миришеше й корупция и милиони, свързани с покупко-продажби на недвижими имоти и коли…
       Почука на кабинета му, поздрави и замръзна – насреща й стоеше оня груб шофьор с дебелия врат. Погледна я изпод вежди и процеди през зъби:
       - Кво? Секретарката няма ли я ? Запиши си час!
       - Аз съм адвокат Младенова – отвърна тя.
       - Е, и ? … Не помня да имаме среща – явно не я позна.
       - Господине, става въпрос за делото… Искали сте защита точно от мен. Трябва да поговорим за всичко…
       - Моля? Да говорим ли? Аз си плащам. Ще ме оправдаеш и това си е.
      Тя се опита да обясни, че има процедура, стандартни въпроси, трябва да знае какво ще защитава и ако възникнат някакви непредвидени неща да знае как да реагира по време на делото. Той не искаше и да знае. Развика се:
      - Ти сега, кво? Не разбра ли, че всичко е формално? Нали си разбираш от работа? Действай!... И не ме занимавай с глупости!
      - Да, господине!  Разбирам си от работата, но имам  принципи и спазвам всички правила, дори и тези по пътищата и особено на пешеходните пътеки… А вие си намерете някоя патка за адвокат, може и да ви защити правата – отвърна тя, обърна се и излезе от кабинета му.
      Той гледаше дълго вратата след нея и не можеше да прибере увисналото си чене...

 Рая Вид, февруари 2012 г