Снегът ще си дойде. Белее ми слънцето
и духа под спрялата мисъл за лято.
Недей, остави го. Отдавна сме пътници
към онзи отречен статив на душата си.
Дали те разбирам. Дали ме усещаш,
защо не рисуваме птици, а тухли…
Недей, остави ги. Мълча от горещото,
в което последната капка се пуква,
в което са восък и пара ръцете ни.
И просто се стапят. И просто умират.
Спаси ме от тази дамга на горещото.
Повикай снегът. Пиши ми за зимата!
Да, бяло на бялото. Сняг и хартия.
Аз чувам как падат снежинки по четката.
Дали ме усещаш. Дали те разбирам.
Туптим по ръба на квадратни планети.
Статив и бои. Нюанси на бялото.
От него се ражда един чист декември.
Ръката ми пари. Гореща съм цялата.
Спаси ме, мой Сняг! Мой Бял Щрих в студеното…
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me