От рухнали въздушни кули,

на минали илюзии, мечти...

Напук на всички хорски хули,        

градя стени срещу отровните стрели.

От стъклени разбити замъци,

като стъклар в пещта ще сложа

аз част от своята душа.

Па нека изгори във пламъци.

Да мога като феникс да се преродя,

от пепелта да се въздигна.

Парче небе да сътворя,

и сред звездите да изригна...