Дъщеря ми получи житейски шамар.
Тежестта му обаче мен разлюля...
Огъна плещите ми този товар,
а аз си помислих, че днес ще летя...
Изгори ме сълзата и, пусна ми кръв.
Виждах пред себе си ангел да плаче...
Животът бе хвърлил примамлива стръв
и тя я подгони досущ като свраче...
Последвах я в миг и и вдъхнах кураж,
нали преди нея и аз бях мечтала...
Във тази игра имах повече стаж
и много неща бях отдавна разбрала...
Но тя се оказа от мене по-силна.
Усмихна се даже, а аз не можах...
Стана ми тежко, показах лабилност.
Сълзите си женски едва удържах...
После мълчах и дълго умувах.
Тази случка ме върна с години назад...
Гордеех се с нея, за мен се срамувах.
Това е живота, фин занаят...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me