Всички знаете приказката за Снежанка и седемте джуджета, нали? Помните ли какво стана накрая? Така, добре… А знаете ли какво се случи с джуджетата след това? Не? Ей, сега ще ви разкажа!... И така:

            Когато Снежанка се оженила за принца, двамата отишли да живеят в неговия дворец. Там тя имала много работа. Отговаряла за всички придворни дами, за царската кухня и за градината. Освен това с принца ходели на гости, на приеми и на балове. После си имала едно момченце и едно момиченце и много грижи по тях.
            Джуджетата останали сами в къщичката си. Много обичали Снежанка и много тъгували за нея. Без нея вече нищо не искали да правят. Нито пеели, нито работели, нито готвели. Леглата им стояли неоправени, а масата непочистена. Дрехите им били измачкани и мръсни. Времето започнало да става студено. Задухал вятър…
           Един ден една муха кацнала на носа на най-малкото джудже. То замахнало с ръка да я прогони и се плеснало по челото. Подскочило, огледало се и извикало:
          - Хей, братлета-джуджета! Я ставайте бързо! Вижте само на какво сме заприличали! Светът да не се е свършил? Животът продължава и ние трябва да направим нещо за себе си.
          - Точно така – обадило се и най-голямото джудже. Трябва първо да почистим, пък после ще видим.
          Така и направили. Първо почистили хубаво къщичката си. Измили навсякъде и подредили. После се изкъпали и изпрали дрехите си. След това  решили да отидат в гората за гъби. Решили да си направят гъбена каша и чорба от разни билки и зеленчуци. Трябвало да съберат и дърва за зимата. Взели всички инструментите, които имали и тръгнали на път. Носели брадва, мотичка, лопатка, трион, въже, фенер и кибрит.
          Вървели, вървели, а времето ставало все по-студено и по-лошо. Извил се силен вятър. В гората нямало нито гъби, нито билки, нито сухи дърва. Станало тъмно и страшно. Джуджетата не се страхували от нищо. Дори не се уплашили. Спрели до едно голямо дърво. Едното джудже отсякло няколко клона с брадвата. Второто ги нарязало с триона на парчета. Третото и четвъртото изкопали с мотичката и лопатка малка дупка  в земята, за да не стане пожар. Петото светело с фенерчето. Шестото нахвърлило дървата  в дупката и запалило клечка кибрит, а с нея и огъня. Накрая всички седнали да се стоплят, но завалял първо дъжд, а после сняг и джуджетата не можели да мръднат от местата си. Огънят изгаснал. Всички станали и прегърнали дървото. Тогава седмото джудже завързало въжето с единия край за дървото, а другия за себе си и всички се хванали за него, за да не ги отвее вятърът, който ставал все по-силен и по силен.
        Извила се вихрушка и пред дървото се появил един старец с дълга бяла брада, червени ботуши, червено кожухче и червена шапка. Попитал:
       -  Какво правите тук в моята гора, джуджета?
       -  Ами тръгнахме за дърва, за гъби и за билки. – отвърнало най-голямото джудже.
       -  По това време не се ходи никъде – отвърнал старецът – Отдавна в гората няма гъби и билки, дърветата са мокри и всички вече спят зимен сън . Защо толкова сте закъснели? Какво сте правили досега?
      Джуджетата разказали всичко, което знаели за Снежанка и се разплакали. После най-малкото се сетило да попита:
      - Ами ти, дядо, кой си и какво правиш тук?
      - Казвам се Дядо Мраз и мога да ви помогна, но само, ако и вие ми помогнете, без да ме питате повече нищо. Ако дойдете с мен, ще разберете всичко.
      Джуджетата  се съгласили и тръгнали след стареца. Наблизо имало шейна с един елен. Всички се качили в нея и тя полетяла по снега, а после се извила високо в небесата. Накрая стигнали върха на планината, а там имало една чудна къщичка. Била цялата червена, а покривът й златен. Наоколо растели зелени елхи, а времето било прекрасно. Звънели звънчета, пеели птици и блестели звездички. Джуджетата били очаровани от тая красота. Дядо Мраз ги завел в една голяма стая, където имало много играчки и казал:
       - Вече остарях и не мога да се справя сам. Трябват ми помощници. Играчките не стигат за всички деца, а в Новогодишната нощ аз трябва да занеса на всяко дете елха и подарък. Само вие може да ми помогнете, защото сте добри  и работни. От вашите ръце ще излязат хубави играчки.
        Заловили се джуджетата за работа. Украсили първо всички елхички с лъскави топки, панделки и звездички. После започнали да правят различни играчки от дърво, пластмаса, хартия, плат и метал. Имало много и всякакви кукли, колички, камиончета, топки, гумени животни и забавни игри. Сложили ги в пъстри торбички или ги обвили в лъскава хартия. Всичко било готово навреме.
        Дядо Мраз извадил един дълъг списък и отбелязал името на всяко дете и неговия подарък. После джуджетата ги сложили в един голям червен чувал и го качили на шейната. В полунощ  се появила една красива жена с дълга бяла рокля и сребърна корона на главата. Косата й била дълга и сякаш цялата от злато, а очите сини и засмени.     
        - Добре дошла, Нова година! – поздравил я Дядо Мраз –Хайде, джуджета, качвайте се бързо всички в шейната! Ще обиколим света.
        Джуджетата не чакали втора покана, а се настанили отзад в шейната и здраво хванали огромния чувал с подаръци. Нова година седнала до стареца, а той потупал леко елена по гърба и подвикнал:
        - Тръгвай, приятелю мой! Ти сам знаещ пътя.
       Еленът тропнал три пъти с предните копитца, завъртял глава и тръгнал бързо, а после полетял , сякаш гонел вятъра. Шейната се извивала и минавала покрай звездите, а после се снишавала над къщите и спирала в дворовете. Дядо Мраз и Нова година чукали на вратите и оставяли на прага по една елхичка, а под нея подаръци за всички деца, които живеели там. Така от дом на дом, от село на село, от град на град обиколили цялата земя.
        И накрая знаете ли къде отишли? Няма да повярвате, ама си е самата истина. Дори джуджетата  мислили, че сънуват. Шейната се извила първо над гората  и Дядо Мраз пуснал  с балончета подаръци за всички животни. После полетели нагоре, направили три кръга и спрели в красива градина, цялата с рози, които ухаели чудно. Носели се весели песни на птици и нежна музика.
       - Пристигнахме. Слизайте и вие джуджета – казал Дядо Мраз и почукал на вратата на красив мраморен дворец. Нова година държала в ръката си огромна елха.
       Джуджетата слезли и се огледали. Вратите на двореца се отворили и кой мислите излязъл от там? Да, да точно така. Познахте! На вратата стояли Снежанка, принцът и двете им деца – красиво момченце и още по-красива малка принцеса, цялата в розови дрешки.
       Снежанка плеснала от радост с ръце и започнала за прегръща джуджетата, като повтаряла:
       -  Милите ми те! Добре сте ми дошли! Моля заповядайте! Влизайте, влизате!
      После всички седнали на масата и си хапнали от всичко по малко. А там имало какво ли не – това, което можело да се намери за ядене по цялата земя! Елхата стояла в ъгъла на голямата зала и я осветявала с невероятния си блясък от лъскави топки. Децата получили подаръците си  - малко конче за малкия принц и говоряща кукла за малкото момиче. Всички били много щастливи, че се виждат и благодарили от сърце на Дядо Мраз и на Нова година. Това за джуджетата бил най-хубавия подарък, който можели да получат някога. Цяла нощ пеели и танцували от щастие.
          На сутринта Дядо Мраз и джуджетата се върнали отново в планината, за да правят подаръци за следващата година, защото децата били много, а интересите и желанията им още по-големи.
          Нова година останала в градовете и селата. Разказвала на децата приказки, пеела песни и помагала на хората да отглеждат различни плодове, зеленчуци и животни и да вършат добри дела, за да помагат на другите в беда и беднота.
         Снежанка с принца и децата останали в двореца.  Там чакали всяка година с нетърпение отново да видят седемте джуджета и Дядо Мраз и да се веселят с тях…

         Чакайте, малко! Чакайте! Искам да ви кажа откъде разбрах всичко това. Когато джуджетата се върнали в къщурката на стареца, най-малкото джудже написало едно писмо до кълвача в гората. Та той съобщил на всички животни за Снежанка и за джуджетата, за да не се тревожат за тях… Тогава аз бях там за гъби и билки и чух всичко, а после го разказах  на вас да знаете и помните и за Снежанка, и за джуджетата, и за Нова година, и за Дядо Мраз… Ами, това е!

 Рая Вид, 20.12.2012