- Зън, зън, зън!
Дядо, събуди се!
Сняг вали навън.
Искам на пързалка!
Вече не съм малка.
Няма аз да съм самичка,
ще си взема и шейничка.
Дядото така се мръщи.
Никак не е спал.
Иска той във къщи
да си гледа сериал.
Ама внучката го дърпа,
носи даже кърпа
да побърза, че навън
бяло всичко като в сън.
Ох! Какво да прави?
Тия пусти стави!
Ама обещава, няма да се бави.
Бързо палтото облича
и шейничката повлича.
После двама се пързалят,
падат, стават,
в сняг се пак търкалят.
Внучката лудее и се смее,
чак на дядо му се пее.
Иска му се той сега
да е като тез деца.
Да си няма грижи тежки,
да ги няма и болежки.
Но го стегна кръста в миг
и нададе дядо вик...
Ама внучката е тъй добра!
- Дядо мили, хайде у дома!
Ще те върна с моята шейна.

Рая Вид, 2012