В стаята ми тъжна есен
духна самотния вятър
донесе и пак отлитна,
а очите ми поглеждат плахо.
В утрин небесата морски
лети бяла гълъбица.
Вятъра повтаря като ехо
Завърни се! Завърни се!
сънят бяга от мен, дали
отново ще видя да блести
слънчев лъч в деня.
Самотата влезе в мойта стая
нощта се сля с моята сянка-
тъжна.
Но сърцето ми се моли
да се завърнеш ти при мен.
Бяла гълъбица в небесата лети,
но чу тя молитвите мои
и кацна на моя прозорец
и с невинните си сини очи
тиха, нежна песен запя.
Гълъбице, ти завърна се.
Да отново ще видя слънцето
и ще усетя топла милувка.
Благодаря ти, моя гълъбице.