На бурята в окото аз живея...
От пръстите ми ветрове изтичат…
Дует със мен ще можеш ли да пееш,
ще можеш ли с душа да ме обичаш?
Ще можеш ли със погледа си само
да ме превърнеш в светла нестинарка,
играеща до мъжкото ти рамо
светулков танц под звездна бяла арка?
Ще искаш ли да яздиш ветровете,
които от сърцето ми изтичат…
Или ще преоткриваш световете,
които в мен се раждат в полет птичи?!
Ще можеш ли душата ми да виждаш,
дори да съм сред джунглите на Рая?
Ще можеш ли със слово да съзиждаш
за мене Тадж Махал с любов след края?
Не можеш ли... аз пак ще си остана
на бурите най-дивата кралица…
Неистово ще пее в мен \"Осанна!\"
невидимата в мене древна жрица…