Морето казват, че било огромно
и свързвало далечни градове
със здравите ръце, дебели, на водата.
Морето казват, че било красиво,
когато залезът върви по хоризонта -
тогава хоризонтът цял е като кораб,
току-що боядисан със златна боя.
Кораб за всички, кораб,
върху който пътува света.
Те не знаят колко голямо е морето,
когато хлябът на трапезата е тъй малък.
По-трудно е да разделиш на
шест парченца един залък,
отколкото морето да измериш.
Прозорците не гледат хоризонта,
стъклата им ги няма.
Вместо стъкла – заковани картони.
Вятърът влиза.
Чергарски живот, безполезни жетони.
За някои морето е красиво и добро,
за други е зимно, студено и зло!
И да им разказвам за златния кораб
не ще ме разберат...
И да им купя хоризонти,
ще гледат жално през празната маса и
картонените прозорци зимното море.
Сляпа надежда.
Вятър във храстите, вместо гирлянди,
тишината кове. Добавяне ня заглавие.
Тъжно море..
Тони Тодорова
Ellan
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me