uFeel.me
МОНОЛОГ НА ЕДНА ДУЛЦИНЕЯ
Автор: aza_9,  10 януари 2013 г. в 08:31 ч.
прочити: 265


Къде изчезна, рицарю  мой славен,
защо сама ме ти изостави?
Дон Кихоте (А може би- Санчо?!),
с мелници ли още се сражаваш?

Къде си, да ме обичаш всеотдайно,

живота свой с любов да ми посветиш,
а не да се бориш за пари и за слава
или... при друга някоя Дуня да спиш!

Къде си, самопровъзгласен Дон Кихоте?

За мен ли с някого сега се сражаваш?
Я,  тук си бил!  Само на крачка от мене.
Но колко си взел \\ наум ти пресмяташ\\
и колко ще \"трябва\" в замяна да даваш.

За  Дулицинея  си  недорасъл,  изчезвай!
Любовта ми ти да заслужиш, не можеш!
И да се именуваш Дон Кихот вече не смей,
той бе луд, но - Човек! А ти - нещастник!
-

aza_9


 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2025 uFeel.me