На света все хубави принцеси се раждали и така си било открай време. Но ето, че веднъж в едно царство, което било не знам къде си, а това се случило не знам кога си, се родила една грозна принцеса. Царицата се уплашила като я видели, но не искала да се откаже от детето си. Обикнала го такова, каквото е. В момента на раждането царят бил на някакъв поход, но когато се върнал, се ядосал много и изгонил майката и дъщерята от двореца. Горката царица отишла да живее в гората. Скрила се там в една пещера от срам и не искала никой да я вижда. Годините минавали и принцесата  колкото растяла, толкова по-грозна ставала. Царицата се поболяла от мъка и след няколко години, умряла. Дори име не оставила на дъщеря си…
          Момичето се оказало добро. Никога не се поглеждало в огледало, че в пещерата нямало и не знаело, че е грозно. За прехраната се грижела царицата докато била жива. Носела плодове, орехи лешници, Чупела сухи клони, палела огън, правила супи от корените на растенията и чай от билки. Грозната принцеса запомняла всичко. Когато останала сама, много се натъжила. Дълго плакала. Не знаела какво да прави. Не познавала света. Не била излизала от пещерата. Скоро и храната, и дървата щели да свършат, а тя била отчаяна. И как не! Била само на десет години…
          Излязла навън. Близо до пещерата имало бистро поточе, а там били зайчето, катеричката, таралежът и кълвачът. Като я видели, се разбягали. Навела се да пие вода и видяла отражението си. Отдолу я гледало нещо страшно- черно, с щръкнали коси, огромни брадавици, гърбав и голям нос, дълги уши и дебели обърнати устни. Уплашила се и се върнала в пещерата. Разплакала се. Изведнъж чула някакъв глас. Погледнала нагоре и видяла огромен черен паяк с голяма паяжина на тавана. Той  й говорел:
         - Не се плаши, момиче! Аз ще ти помогна. Чакай ме тук и не мърдай!
          После паякът спуснал едно едно въже и започнал да плете. Направил на принцесата един воал, който сложил на главата й. Виждали се само очите на момичето. Чак тогава  то се успокоило, а паякът излязъл по въжето навън и скоро се върнал  с няколко животни. Разказал им историята на принцесата и всички започнали да се грижат за нея. Зайчето всеки ден идвало с моркови и зеле. Катеричката  й събирала лешници и орехи. Къртичето изравяло сладки корени. Таралежчето качвало на бодлите си ябълки, круши и сливи. Мечо чупел сухи клонки и поддържал огъня, когато било студено. Паякът плетял пантофки и дрехи. Кълвачът летял до града и носел новини от двореца. После всички сядали и си хапвали сладко. Така сред приятели дните и годините минавали бързо. Паякът започнал да плете букви и научил всички да четат и пишат Принцесата пораснала. Можела да пее и да танцува. Живоните се погрижили за всичко, което е необходимо за да бъде една принцеса добре възпитана, умна и добра. За това време тя разбрала, че царят, нейният баща се оженил повторно, а новата царица довела  със себе си красивия си малък брат, принц от друго царство, но никой не разбрал защо той заживял с тях. Един ден художници му направили портрет и го изпратили по всички краища на света. Принцът обявил бал, на който ще си избира съпруга. Кълвачът успял до вземе тайно един портрет и когато Грозната принцеса го видяла, се влюбила в него. Очите му били някак си сиви и дълбоки, някак си тайнствени и замечтани. Сърцето на младото момиче се разтуптяло от вълнение, но   въобще не се надявала да я хареса някой. Затова се разплакала.
          -Не плачи, Принцесо! - казал паякът - Не е важно как изглеждаш, а какво сърце имаш. Сигурен съм, че принцът ще хареса у теб добротата ти, честността, приятелството ти, ума ти. Красота, мило момиче е временно явление и я има само в младостта на човека. Другото остава за цял живот… Хайде сега се приготви. Аз ще ти изплета една бална рокля и пантофки, а после животните ще те заведат на бала.
          След тези думи паякът се заел за работа. Плетял денонощно и обещаното било готово навреме. Момичето облякло най-красивата  и нежна рокля на света, която прилепнала на нежното му стройно тяло. Също такава пелерина се спускала по раменете му.  Воалът, който прикривал грозното му лице бил незабележим и стоял почти като маска. Пантофките били леки и ефирни. Всичко се пречупвало и отразявало светлината в невероятни цветове. Очите на принцесата изпъквали и блестели, сякаш цветовете на цялата дъга се събрали в тях.
           Кълвачът  извикал славеите, синигерите и чучулигите. Те хванали  от всички краища наметалото и издигнали девойката. После полетели към двореца. Спрели пред дворцовите порти и запели. Принцесата влязла в балната зала, а там имало много принцеси от цял свят. Оркестър свирел нежна музика. Чули се фанфари. Принцът, царицата и царят се появили. Момъкът бил невероятно красив, но някак си замислен, замечтан. Всички затаили дъх. Чакали началото на танците, които владетелят трябвало да обяви. Тогава  принцът казал:
         - Добре дошли, мои гости! Радвам се че сте тук и ви благодаря! Искам да ви кажа нещо, преди да започне балът. Трябва да знаете ,че аз нямам родители. Баща ми загинал в един поход, а майка ми починала при моето раждане.Отгледала ме от малък моята по-голяма сестра, която сега стои пред вас. Без нея, аз нямаше да оцелея, защото съм сляп. Сега знаете всичко… Има ли принцеса, която да поиска да танцуваме и после да се омъжи за мен?
          При тези думи принцесите се отдръпвали една от друта  и се скривали. Никоя не искапа да има за съпруг сляп принц. В средата на залата останала само грозната принцеса.  Дълго мълчала, а после се чул топлият й глас:
          - Аз ще танцувам с теб, принце! Само искам да знаеш, че съм  дъщеря на този цар, но съм най-грозното същество на този свят и затова той изгонил мен и майка ми от двореца. Простила съм му отдавна, защото се е погрижил поне  за теб и за сетра ти, новата царица.  Ако ти желаеш за съпруга  грозна жена, аз на драго сърце ще се омъжа за теб, защото те обикнах завинаги.
           При тези думи принцесата свалила воала-маска и всички се ужасили като я видели. Не можели да гледат грозното й изкривено лице, цялото в брадавици и пъпки, дългите уши, дебелите и криви устни, дебелия крив нос, черната спластена и щръкнала коса и затова извърнали глави.
          За принца това нямало значение. Той не я виждал. Поканил я на танц. завъртял я и музиката засвирила. Двамата танцували леко и нежно, сякаш не стъпвали по пода, а летели. После започнали да разговарят за песни, за картини, за истори, за география, за какво ли не… Когато танцът свършил, принцът благодарил и целунал грозната принцеса. Тогава се чул трясък. Блеснали светкавици. Дворецът се разлюлял. хората се разпищяли…
          Когато всичко утихнало, принцът изведнъж извикал:
          - О, аз виждам!.. А ти, принцесо, си най-красивото същество на света!
          Всички погледнала отново принцесата и не повярвали на очите си. Пред тях стояла невероятна красавица с чисто бяло лице, черни дълги коси, спускащи се на вълни по раменете й, а сините й очи били като бистри езера. Хората се поклонили пред нея, а принцът я целувал отново и отново.
         Още на другия ден направили сватбата, която била три дни и три нощи. Всички яли, пили, веселили се и се молели за щастието на двамата влюбени.
         Няколко дни след това младоженците отишли в царството на принца и там започнали да царуват с много любов, ум и доброта…

        Шшшт, тихо! Ще събудите паяка. Той се измори много докато ми разкаже тази приказка… И аз не разбрах откъде дойде, но сега е увиснал на красивата си паяжина у нас. Като се събуди ще го питам дали любовта на хората разваля още магиите по света…

 Рая Вид, 16.01.2013