Преди много, много години в морето имало един остров. На този остров имало дворец, който бил направен от черупките на миди и охлюви. Стените му стигали до дъното на морето. Покривът бил от перки и опашки на риби.  Целият бил ограден с кости и зъби на акули. Доста страшен изглеждал  отдалече и приличал повече на затвор, отколкото на дворец. В интерес на истината, той си бил затвор, защото там живеела сама морската принцеса Марина. Вратите били заключени с девет вериги, на които имало девет котви от девет кораба, потънали при бури в морето.
            Това било наказание за принцесата, защото се влюбила в един принц. Двамата много се обичали и често се срещали на скалите, но не можели да се оженят. Марина била русалка и имала рибешка опашка, а не крака. Принцът пък бил човек и колкото и странно да било, носел името Марин. За съжаление нито принцесата можела да живее в красивия му сребърен дворец, нито той можел да отиде на дъното на морето. Тя не можела без вода, а той не можел без въздух. Когато морският цар разбрал за тяхната любов, заповядал на слугите си октоподи да изградят мрачния дворец…
            Принц Марин много тъгувал за принцеса Марина и непрекъснато мислел какво да направи, за да я спаси и да се оженят. Питал, разпитвал стари и мъдри хора. Съветвал се с придворните, молел ги за помощ. Никой нищо не знаел, нищо не бил чувал.
            Дните минавали бавно и тежко. Веднъж от далечно плаване се завърнал кораб. Моряците успели само да разберат, че в едно друго море имало подобен случай и някаква стара магьосница подарила на принцесата крака, но тогава принцът успял да я надхитри и затова така се получило...
            Зарадвал се Марин и се приготвил за път. Пътувал дълго по вода и накрая корабът му заседнал в едни подводни скали. Слязъл на брега и видял дълбока пещера. На дъното й открил стара прегърбена жена, която лежала на легло. Това била същата магьосница. Като разбрала защо е дошъл, му казала:
            - Стара съм вече, принце, много съм стара. Забравила съм всички магии, нямам и никакви билки нито горчиви, нито сладки… Не помня и къде да ги намеря… Нямам и сили вече да правя чудеса...
            Ами сега? Принцът съвсем се отчаял. Какво да прави?  Разплакал се дори. Магьосницата му била последната надежда, а вече нищо не можело да се стори…
            - Чакай! Чакай… - обадила се отново старицата – Сетих се… Моята баба преди години казваше, че може човек да получи опашка от риба… Как беше само?... Как ли ставаше?... Ах, да! Ама че съм и аз! Да… да… точно така беше. Ще ти кажа, но искам в замяна да ми донесеш нещо и да ми помогнеш… Ела сега по-близо !
            Той се приближил и магьосницата му казала какво да направи. И така…
            На другата сутрин рано в зори, още преди слънцето да изгрее, принц Марин отплавал до голямата скала. Освободил кораба и се качил на върха й. Застанал с лице към слънцето и изсвирил три пъти с една свирка, която получил от старата жена. Появили се вълни, водата зашумяла и се показал един голям Морски кон. Принцът го възседнал и се понесъл над морето с него. От време на време конят се навеждал и пиел от солената вода, за да има сили. Стигнали до по-голяма скала и момъкът отново изсвирил три пъти. Сега дошли странни, но невероятно красиви създания. Това били рибите Морска котка, Морски таралеж, Риба – сабя, Риба – меч, Риба - трион и Риба - чук. Те тръгнали след принца без подкана и скоро всички стигнали до трета още по-голяма скала в морето. Там имало огромна пещера, а в нея живеел Морският дявол. Принц Марин отново изсвирил три пъти  със свирката. Чул се силен рев и се появил самият черен грозник. Риба - чук скочила и го ударила по главата и Морският дявол паднал на дъното. Тогава Риба – меч замахнала и отсякла рогата  и опашката му и ги подала на принца.
            После всички продължили пътя си отново направо. Не след дълго стигнали до още по голяма скала в морето с още по-голяма пещера. Тук живеел Морският дракон. Принцът пак изсвирил три пъти със свирката. Чул се още по-силен и по-страшен рев. Появил се и самият дракон – голям, тъмно зелен, с много люспи по тялото и зъби по гърба. Главата му била малка, а устата голяма и грозна. От нея излизал дим. Опашката му била едра, дебела и се въртяла наляво и надясно като се удряла по дъното и размътвала водата. Морската котка  скочила и се залепила за очите на дракона. Морският таралеж започнала да боде опашката му и звярът започнал да крещи от болка. Рибата – чук го ударила с всичка сила по главата, а Рибата - сабя се забила в гърдите му, извадила сърцето му и го подала на принца.
            Така точно било изпълнено всичко, което поръчала старата магьосница и затова се върнали обратно при нея. Принцът и подал дяволските рога, дяволската опашка и драконовото сърце, а тя го помолила да напали огън и да сложи на него казан с морска вода. Когато водата завряла магьосницата накарала Риба - чук да счука на прах рогата, а Риба –т рион да нареже опашката на малки парченца. Всичко заедно със драконовото сърце било хвърлено в казана. Принц Марин хванал старата жена за ръка и двамата обиколили три пъти огъна наляво, а после надясно. От водата се извили зелен пламък и лилав дим. После започнали да излизат две течности - едната  в розово, а  другата в светло синьо. Магьосницата ги събрала в едно шишенце и го подала на принца. Казала му да го изпие като стигне до двореца на принцесата. Самата магьосница изяла свареното сърце на Морския дракон и започнала да се надува като балон. После се пръснала на парчета. Принцът ги събрал, изгорил ги и хвърлил праха  над морето, както поискала магьосницата. Тя знаела, че няма смисъл да живее повече, след като силите я напуснали. Така всички омагьосани от нея същества върнали истинския си образ…
            Принцът се качил отново на Морския кон и заедно с останалите морски същества тръгнали към двореца на Морската принцеса Марина. Скоро стигнали благополучно.
            Принцът изпил течността от шишенцето. Морето се  развълнувало и вълните стигнали до небето. Блеснала светкавица, чул се гръм и когато всичко утихнало във водата плувал Марин до кръста като човек, а от кръста надолу като риба. Имал огромна и красива опашка. Бил много щастлив.
            Риба - трион разрязала веригите. Риба – меч и Риба - чук  започнали да събарят кулите и стените на двореца - затвор.  Скоро принцеса Марина била освободена. Като видяла принца, се зарадвала. Двамата се прегърнали и се целунали. Сините им очите сияели и се сливали с небето и морето. Благодарили на всички, които им помогнали, а после заплували заедно, хванати за ръце. Отишли  в двореца при Морския цар. Сега вече той се съгласил двамата да се оженят.
            Скоро направили невероянна сватба. Били поканени всички морски същества – риби, охлюви, миди, кончета, водорасли, звезди, малки и големи, знайни  и незнайни. Водораслите украсили двореца.  Морските кончета свирели нежна музика. Морските звезди се грижели за осветлението. Морските сирени пеели. Всички танцували. Скоро се появили и младоженците в каляска, водена от дванадесет морски коня. Каляската била обсипана с бели сребристи перли и скъпоценни камъни. Принц Марин бил в светлосиньо наметало, тъмно синя риза  и сребърна корона, а принцеса Марина  била със светло синя рокля, цялата в сребърни нишки. На главата и имало сребърна коронка, а от нея се спускал светло син воял. Двамата били невероятно красиви и щастливи. После се хванали за ръце, скочили в морето и започнали да танцуват. Всички гости ръкопляскали и им се радвали.
            След сватбата заживяли мирно и щастливо без магьосници, без дяволи, без морски дракони и чудовища. И ако още се живи, живеят там в най-красивото море на света…

Рая Вид, 18.01.2013