Ако ти липсвам вярвай, че ще дойда!
Без думи, тихо, без апели, обещания...
Ще те прегърна, часове ще се разхождаме.
Луната само ще запомни тази тайна.
Ще се докосваме до болка, със отдаденост
телата ще попиват всяка ласка...
Ръцете ти, с присъщата си палавост,
ще палят пак огньовете прекрасни.
Ще сме сами... сред хиляди съзвездия...
с душите си достигнали до слънцето...
Преминали през множество премеждия,
запазили в сърцата живо чувството.
Ще дойда, ще попия от тъгата ти...
От мъката... така непоносимата.
Ще поделим по равно и вината си
към любовта си днес неумолимата.
Почувствай, че ти липсвам и ще дойда!
Повикай ме, в сърцето ще съм сбъдване.
Една лъжа красива, благородна...
която ще си тръгва на разсъмване.