Събра във шепи тази нощ сълзите ми,
прегърна ме със свойта топлина,
затвори със целувка и очите ми
и стана някак по-красив света.
Притихнах, бях щастлива, някак истинска,
една прегръдка пътят начерта...
Във този миг за тебе бях единствена,
любов и страст във вените разля.
Не смеех да отворя и очите си...
усещах пулса само със сърце.
Отпуснала товара от гърдите си,
въздушна бях... по лека от перце!
Открих душа красива, нежна, мила,
жадувана от цели векове...
Във тази тиха нощ се беше свила,
със моята в едно. Сърце в сърце.
Не исках да си тръгне. Молех Бога,
да го остави още миг поне...
... Но призори зората босонога,
събуди го и... тайно го отне!