В живота си раздавах се, обичах много,
а мен така и никой не обикна.
Сърцето ми разбито все било е
без топлина и обич да живее свикна.
Какво ли не от себе си аз дадох
в замяна малко обич да получа.
Сърцето си за хора аз предадох,
да го опазя не успях да се науча.
Все някой идва, после си отива,
обсебва ме, душата ми ограбва.
Омръзна ми и от любов фалшива
на мене истинска ми трябва.
Ще мога ли отново да обичам,
като море са раните дълбоки?
Аз още търся го, за него питам,
оглеждам се на всичките посоки.
01.02.2013г. Силвия Даракчиева